Калбие Ходжева

Кога и как да се притечем на помощ на детето, когато някой учител се държи лошо с него?

Случвало ли ти се е детето ти да има проблем по някой предмет в училище с някой учител, който се държи лошо с него? И това те кара да се чувстваш безпомощен, ядосан или тъжен. Или ти се иска веднага да скочиш и да се разправяш с този учител.

Познавам родители, които търсят причината за неуспеха на детето си по даден предмет в учителя. Приемат това предизвикателство като тяхно и се заемат с решаването му като се срещат с учителя и всеки със своя подход търси изход от ситуацията. Има и родители, които по тази причина се е налагало да сменят училището на детето си отново и отново. И познайте, във всяко училищше този модел се повтаря – винаги се намира някой учител, който „не харесва“ тяхното дете. Посланието в такива ситуации е – Като имаш проблем или предизвикателство, аз като твой родител ще намеря решение и ще те защитя, затова винаги когато си в подобна ситуация, се обръщай към мен, защото аз съм по-голям, имам повече опит от теб, по-силен съм и мога да се справя. Ситуацията се възприема като заплаха.

Много от родителите се чувстват некомфортно в тази ситуация, и вместо да позволят на детето да се справи само, се намесват, за да го защитят, защото го обичат и искат да го предпазят. Но по този начин не позволяват детето да поеме отговорност за ситуацията и да потърси решение и то расте с мисълта, че някой друг трябва да се справи вместо него с проблема, че то не може или няма умения или качества, за да се справи.

Детето си казва „Мама ще се погрижи за това“ или „Татко е по-силен от учителя, затова ще реши проблема“.

А има и такива родители, които в подобни ситуации изслушват детето си, дават му своята подкрепа и му обясняват, че в живота се случва да се срещаш, да работиш или да общуваш с такива хора и че всеки намира своя начин да се справя в такива ситуации. И показват доверие в способностите на детето да се справи в конкретната ситуации. Резултатът от този подход, е че детето намира своя начин да се справи със ситуацията, излиза по-силно като характер и личност, с по-голяма увереност, че може да се справи във всякакви ситуации.

В този случай родителят учи детето, че предизвикателството е възможност. Възможност за промяна, възможност за развитие, възможност за придобиване на нови умения и научаване на важни уроци.

Кои са някои от въпросите, с които бихте могли да подкрепите детето си в подобна ситуация:
  • Как можеш да превърнеш минуса в плюс или предизвикателството/проблема в нещо положително?
  • Какво зависи от теб в тази ситуация?
  • Какво ще направиш по-различно?
  • Кои са някои от начините, по които би могъл да реагираш? Кои са най-добрите от тях?
  • С какво ще започнеш?

Знам, че ще си кажеш „Има добри и не толкова добри учители“. Нали и в живота е така J Разбира се в подобни ситуации най-лесното е да ги посъветваме кое според нас е правилно или най-добре. Но ако сме достатъчно търпеливи и заменим казването с питане, ще бъдем изненадани от креативността и идеите, които на нас не биха ни хрумнали даже.

А и като бонус, освен че детето ни ще излезе по-силно и уверено от ситуацията, ще развие и нови умения J

Сега е твой ред!
  1. Чакам твоите коментари на въпроса Как реагираш в подобни ситуации?
  2. Ако ти е харесала статията, натисни like бутона.
  3. Ако все още не си го направил, абонирай се безплатно, за да получаваш първи най-новите ми статии, съвети и предложения в блога.

С много

Калбие Ходжева – СуперМама

2 thoughts on “Кога и как да се притечем на помощ на детето, когато някой учител се държи лошо с него?

  1. Здравейте Калбие,
    Статията много ми хареса. Вашите препоръки и разбиране за проблема са много близки до моите.
    Аз имам три деца. Разбира се, че е имало случаи, в които учителите са постъпвали субективно и не винаги правилно и с моите деца. Все пак и те са хора. Винаги съм се опитвала да убедя детето си, че учителят е имал причина, за да постъпи по този начин. Когато има проблем, трябва да го търсим у себе си, а не в опонента. Така дъщерите ми израстнаха като умерени, самостоятелни и нормални хора. Не търсят съдействие или подкрепа, не дай Боже закрила от никой, а се справят сами с проблемите си в живота, което много ме радва.
    Аз работих дълги години в училище и имам неприятния спомен от криво разбрана обич от страна на родителите, особено на майките. Всички те после си берат плодовете, но потърпевши са любите им деца, за съжаление.
    Учителят трябва да е авторитет в очите на децата, тогава може да се говори за успех. Това не става, когато в къщи родителите обсъждат учителите в присъствието на децата си. Жалко, че все повече родители не осъзнават това.
    Приветствам Вашата идея за това, което сте започнали! Надявам се, че ще можете да помогнете на повече родители, а оттам и на техните деца.
    Желая Ви успех!
    Ирина Милкова

  2. Здравейте, Ирина,
    благодаря за добавянето на още една гледна точка – на човек, работил в училище. Поздравявам Ви, че сте отгледали три дъщери. Вярвам, че има много стойностни учители, които заслужават нашето уважение.

    С обич,
    СуперМама

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *