Преди време с леко огорчение в гласа разказах на Калбие за една моя инициатива с децата, която се беше изродила в не добра посока. Всяка сутрин, тихомълком пъхвах малко подаръче под възглавницата на всяко от трите си отрочета - стикерче, картинка, бонбонче... В началото този ми жест се посрещаше с много радост и веселие. Докато не свикнаха и не започнаха да си ги търсят и даже да капризничат като не получаваха каквото очакваха... Започна да ми тежи, да ми става като задължение, да пропускам ритуала и съответно да предизвиквам сръдни и начумерени лицича... И точно в този момента, оплаквайки се на Калбие как са се изродили нещата тя с най-естествения, мил и същевременно нетърпящ противоречия глас каза: "А те на теб защо не ти слагат подаръци под възглавницата?!" "Е, че какви подаръци пък могат те да ми слагат?!" - казах аз с недоумение. "Пробвай! Сподели им, че и ти искаш същия жест" - отвърна тя. Не можете да си представите какво богатство от копчета, камъчета, малки и не дотам малки детски рисунки и всичко това гарнирано с много усмивки и прегръдки последваха... и до ден днешен намирам изнедади под възглавницата си. Благодаря ти Калбие, за мъдростта! Радвам се, че си избрала да я разпръскваш и споделяш и с други родители. Наслаждавайте се!