Как да се справя с емоционалното отдалечаване на тийнеджъра и да му позволя да порасне, без да губя връзка с него

Тийнейджърството е предизвикателен период, в който детето започва да се бори за своята самостоятелност и свобода. Иска само да създава правилата, по които да живее. Интересува се предимно от приятелите си. Объркано е от всички бушуващи хормони в тялото му. Предната част на мозъка му, наречена неокортекс е в процес на развитие, затова често реагира емоционално. Влияе се от тона на гласа ти и ако се почувства заплашено, минава в отбрана или се затваря.

Между 11-17 годишна възраст расте желанието му да докаже на света, че е пораснало и независимо. В същото време, за теб все още е „детето ми“ –  помагаш му и искаш да го предпазиш от всичко. Назрява конфликт, в който и двете страни се чувствате неразбрани и разочаровани.

Защо се случва емоционалното отдалечаване в тази възраст

Представи си Иван, който е на 15 г. Баща му е решил, че е перспективно синът му да стане програмист. Всеки ден му досажда като го контролира колко време е отделил за развиване на знанията си в тази област, колко е напреднал, колко страници от книгата за програмиране е прочел и т.н. Съответно започват критиките – каквото и да направи Иван, все е недостатъчно. Бащата е недоволен. Самооценката на детето става все по-ниска. Никой не забелязва силните му качества. Няма с кого да сподели от какво се интересува. Дори и да му е харесвало преди да се занимава с компютри, все повече намразва тези занимания заради постоянното напомняне и очаквания.

Обърни внимание кои са най-честите причини тийнейджърът да се отдалечава емоционално:

  • чувства се неразбран, критикуван;
  • дразни се от всички очаквания към него;
  • заявява се като самостоятелна единица;
  • търси пространство за растеж;
  • нуждае се от промяна в авторитетите.

На всеки тийнейджър ли се случва

Нормално е детето ти да пораства и да става самостоятелно (радвай се) :).

В този период въпросите „Кой съм аз“ и „Какво ми е важно“ започват да назряват в съзнанието му. Едновременно с това го заливат очакванията на външния свят. Родители, учители, приятели и роднини го съветват: Какво да прави, къде да учи, как да се държи, какви цели да си поставя и как да ги постига. Все готови шаблони, в които тийнейджърът се опитва да се впише, за да го „харесват и одобряват“.

 Расте желанието му да стане финансово независим, да има свобода при вземане на решения за живота си. Има нужда да се утвърди в собствените си очи и да получи признанието на другите.

Какво казват тийнейджърите

„Дайте ни пространство и бъдете търпеливи“,

„Хората се променят през цялото време“,

„Нека усещаме подкрепа накъдето и да тръгнем“,

„Не искаме излишни съвети или идеи. Ние си имаме наши“.

Какво зависи от теб

Присъствай на 100%, когато общуваш с него, спри критиката, слушай повече, подкрепяй го и вярвай в способностите му.

Вместо да се съмняваш правилно ли постъпваш като родител, остави детето да порасне, да следва своя път, да направи своите грешки.

Прегръщай го – показвай му обичта си, но не му досаждай.

Спри да се страхуваш, че ако не упражняваш контрол върху тийна, ще се разглези, ще се провали и няма да е успешен.

Помни, че скованото от забрани и правила дете спира да споделя, започва да крие, лъже и се представя за такова каквото не е.

Когато контролът и напомнянето вече не вършат работа, започваш да се чудиш какъв е изходът?

Предлагам ти 11 работещи идеи как да запазиш връзката си с тийнейджъра

  1. Научи се да забелязваш и признаваш хубавите качества на детето си, вместо да се фокусираш върху това, което те дразни.
  2. Вярвай, че всичко през което преминава той е ОК. Бъди достатъчно търпелива, за да му позволиш да си научи уроците и да види възможностите във всяка една ситуация. Това е полезен модел, на който го обучаваш.
  3. Научи се да водиш и да следваш тийна. Признанието от страна на родителя „възхищавам ти се за“ или „аз имам да уча от теб“ винаги предизвиква усмивка у подрастващия и му дава увереност, че се справя.
  4. Намери баланса между „присъствам, тук съм за теб“ и „уважавам личното ти пространство“.
  5. Замести фиксирането в тийнейджъра с твой интересен проект, хоби, спорт, танци. Ще ти помогне да се погрижиш за себе си, да си заредена, вдъхновяваща и заета, за да не продължаваш да изземваш пространството за растеж на детето си и да пречиш вместо да помагаш.
  6. Интересувай се от неговите теми без предразсъдъци за хубаво и лошо.
  7. Питай вместо да предполагаш.
  8. Води разговори на теми, различни от училище.
  9. Слушай повече, говори по-малко.
  10. Създайте си навик редовно да излизате заедно на разходки, кафе, сред природата.
  11. Спортувайте заедно.

Вярвам, че тези насоки ще ти помогнат да създадеш близост и разбиране, да приемаш подрастващия такъв, какъвто е. Да го научиш да се справя сам, да направиш по-лесен прехода му към следващия житейски етап – университет, работа, реализиране на мечти и цели.

От личен опит знам, че е по-лесно да гледаш в една посока с порасналото си дете, отколкото да си от другата страна на моста, който ви свързва.

Дръж на фокус най-хубавото в твоя тийнейджър, изслушвай го и печели доверието му с всеки разговор. Ще успееш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *