Какво е коучинг подход в родителството
Коучинг подхода в родителството е един от полезните методи да се свържеш истински с детето си, да му помогнеш да разгърне потенциала си, да се научите да се чувате и да си имате доверие.
Характеризира се с пълно доверие в детето, с вяра в неговите възможности и избори, с приемане и безусловна любов, с истинско слушане и задаване на точните въпроси, с даване на вдъхновяваща, развиваща обратна връзка.
Когато през 2012 г. се сертифицирах като професионален коуч в Международния университет на Ериксън, се запознах с ориентирания към резултати и решения подход. Към днешна дата съм готова да споделя с родителите, за които е интересно какво сработи при мен и при моите клиенти, за да може всеки да намери отговорите, които търси.
Какво е основното в коучинг подхода
Когато става въпрос за отглеждане на деца можем да определим отношенията родител-дете в четири етапа:
- обучение – показваш, обясняваш как се правят нещата;
- менторство – водиш с примера си;
- коучинг подход – подкрепяш детето да мисли и твори, да развива максимално потенциала си;
- самостоятелност на детето.
Всеки етап е различен при децата, дори и да са израснали в едно и също семейство, някои са готови по-рано да станат самостоятелни, други имат нужда от определен тип подкрепа, за да разперят криле.
При този подход вместо родителят да е знаещият и можещият, той подхожда от позицията на доверие и любопитство към детето. Водещо е това, което иска детето, неговата цел, не твоята. За теб, като родител, основно е да вярваш, че детето има всички ресурси, за да постигне това, което е важно за него.
Отказваш се от схемата „родителят нарежда – детето изпълнява“ и започваш да прехвърляш отговорности върху детето. През цялото време си напомняш, че никой никога не се мотивира от чужди цели, а само от своите собствени.
Как работи коучинг подходът в родителството
- Разглеждаме семейството като жива система, като екип, защото тогава изграждането на доверие и подкрепа става по-лесно.
- Помним, че дори когато детето прави нещо, което не харесваме и не одобряваме, зад всичко това се крие позитивно намерение.
Например: Когато детето се преструва на болно, за да не ходи на училище, неговото позитивно намерение е да остане вкъщи, да е спокойно и защитено от другите деца, от учителите, от стреса, който го дебне навън, от информацията, която го залива и то не знае какво да прави и как да се справи с всичко това.
Ние обаче се тревожим, че е болно, притеснени сме, че изостава от материала в училище и по-скоро сме критични, особено ако усетим, че се преструва. Вместо да даваме израз на недоволството си, по-добре е да разберем защо реагира така. Да приемем (не да се примирим) неговия избор и да му помогнем да види малко по-надалеч от изпитването другата седмица и контролното следващия месец.
По-добре е да го окуражим смело да мечтае, като вярваме 10/10 в него, че може да постигне каквото пожелае. Да му помогнем да се запали по хобита, които да правят смислен живота му и развиват различни умения. Да му казваме, че има всички ресурси, за да се превърне в човека, който иска.
- Научаваме се как да пуснем контрола. Трябва да осъзнаеш, че единственото върху което имаш контрол, си самият ти – твоята нагласа, мисли, поведение, действия и резултати. Какво прави детето ти е само огледално отражение на теб и средата, в която расте.
- Учим го да поема отговорност, да е самостоятелно, да действа и да се учи от грешките – своите и на другите.
- Сменяме фокуса от това какво е зле и какво не харесваме в детето към нещата, които прави добре. Казваме му какво харесваме, с какво се е справило, благодарим му.
Ако съдя по себе си – не си спомням някога критиката да ме е мотивирала да се развивам. Развивам се, когато някой ме похвали; когато някой вярва, че мога; когато усещам че другият човек няма да ме съди за моите избори и решения, че мога да му се доверя, без значение как ще се проваля, сгреша или изложа.
Много често родителите изминават дълъг път на опит, грешка (както в моя случай), прилагайки модели които са видели в своите семейства или в средата около тях. До момента, в който не осъзнаят че това не работи и общуването с детето намалява всеки изминал ден.
За нас, майките, (мога да говоря само за моята гледна точка, иначе без таткото сме за никъде) ролята на родител си остава една от най-важните в живота ни. Докато не се окажем в ситуация, в която не знаем как да решим конкретен проблем с нашето дете и започваме да търсим в интернет, да питаме приятелки, да ходим на обучения, да четем книги.
Прочети повече за моя път като родител и коуч и ми разкажи твоята история – какви са проблемите с твоето дете – ще се опитам да ти помогна!
